Сопот, едно .от най- старите български селища основано през XIV в. Градът се споменва в турските документи, като Акче Клисе- Бяла Черква. Това име на Сопот е дала църквата  “Света Богородица” - бялата черква, която се вижда от далеч на възвишението “Трапето”. Тя е построена още преди турските нашествия по българските земи. Опожарена и разрушена е през юли 1877г. заедно с почти целия град. Сопот има интерсна и богата история. Тук процъфтяват над 30 занаята: вълнарство, предачество, тъкачество, килимарство, абаджийство, терзийство, кожухарство, воденичарство, добив на розово масло, папукчийство, стъкларство, байърджийство и др. Заслужено Сопот е наричан “Кючюк Манчестер” - /"Малък Манчестър"/ и “Герджик Сопот” - /"Хубав Сопот"/. Във връзка с производството на розово маслов града е открита първата на Балканския полуостров “шишеджийница” или стъкларска фабрика. Изработваните стъклени съдове са “възчерни и не доста прозрачни”, но са първите за времето си. Сопот е свързан с хайдушките подвизи на войводите Добрил и Кара Иван, с делото на Васил Левски и Тодор Каблешков, със светлите имена на участниците в двете български легии, в четите на Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Христо Ботев, в опълченските дружини по време на Освободителната война. Сопот е роден град на народния поет Иван Вазов. Сопот се слави със своите училища през Възраждането-килийни взаимни и класни - едни от първите в поробена България. За издигнатия в просветно културно отношение град, свидетелства и фактът, че за периода 1835-1875г. той наброява 1803 души спомоществователи на възрожденска книжнина, 282 от които за черковна, останалите светска. През 1896г. Апостолът Васил Левски основава в града таен революционен комитет. През 1870г. в гр. Сопот е основано дружество “Постоянство” с прецедател Съба Вазова. През 1871г. будни радолюбиви младежи основават сопотското читалище “Братство”. Активната подготовка на Априлското въстание в града е отразена във Вазовия роман “Под игото” Сопот участва дейно в Руско-турската освободителна война.

 През юли 1877г. в града  узбухва масово народно въстание. Сопотненци се бият за своята свободатри дни. Въораженото въстание е дело на местния революционен комитет .Сопот е укрепен с две барикади - на изток към Карлово и на запад към с. Ахиево /Анево/. Отбраната на града устоява до 22 юли. Сопот е опожарен. Жителите му бягат към Балкана, някои са избити. На 13 .I. 1878г. сопотненци посрещат братята освободители начело с генерал Павел Карцов…. Святи за всеки българин са местата в Сопот, свързани с Вазовия роман  “Под игото” и историческото минало.  Под бухлатите чемшири  и сянката на вити лозници във Вазовия дом витае спомена за многолюдната челяд на чорбаджи Марко. Сопот носи атмосферата на възрожденската епоха със своя неповторим колорит.