ВИЖДАМ ГО

Виждам го сега с любов признателна
този мил, добър и пълнолик човек.
Помня говора му полуруски, мек
и речта му жива, увлекателна;

често четените оди на Державина,
разказите му сред самия урок
за крал Лира ил за някой гръцки бог…
Дряновицата на стола му поставена;

строгостта в очите му пред нас изписана,
пред епитропа усмихнатий му лик,
шубата му руска с бобровий вратник,
цяла от тютюна умирисана.

НОСТАЛГИЯ

От финските карпи до снежната Етна,
от царствена Волга до Сена приветна
скитах се, дивих се на хубости странски,
но за вази мислях, о чуки балкански.

Морета преплувах, планини превалях,
менях кръгозори, гледки великански,
но един лик само в душата си галях,
една любов само - тебе, рай балкански.

Видях чудесата на дивни изкуства,
творбите на гений и на труд титански,
шеметни за поглед, за ум и за чувства,
но за вас въздишах, о рози балкански.

БЕГЪЛЦИ

По скалите стръмни над пропасти лазим;
в пропастите громко бухтят водопади.
Ние сме орлета крилати и млади,
жадни за свобòда и кафеза мразим.

Цял ден из Балкана ний тъй ще се губим
из дебри незнайни: на слънце ще дремем,
за обяда наший киселец ще скубим,
но ярема школски няма да приемем!

Бегълци сме: този от язика турски,
други - от глаголи тук мирен да бъде,
друг - от фàлагата на даскал Пандурски -
аритметиката мене ме пропъди.