Диплянка "Къща музей "Иван Вазов" -  Сопот", С., 2009
Цветанка Неделчева

Там – наший дом благословени,
Там кътът роден, кътът мил,
Магнит за спомени свещени,
където аз съм се родил...
Иван Вазов

Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в град Сопот в старата къща на своя род, построена през XVIII в. от неговия прадядо. Тя е опожарена през юли 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война.

През 1920 г. в навечерието на юбилейните тържества в чест на 70-годишнината от рождението и 50-годишната литературна дейност на поета сред Сопотската дружба в София възниква идеята за възстановяване на родния му дом. В деня на Вазовия юбилей – 24 октомври 1920 г. е създаден „Комитет за постройка паметник и къща музей на народния поет Иван Вазов в гр. Сопот”. Започва събирането на средства. Проектът за възстановяване на родния дом на поета е изработен от архитекта на Археологическия музей в София Александър Рашенов въз основа на указания на генерал Георги Вазов и Вазовата сестра Въла Фетваджиева. През 1920 г. по молба на художника Георги Черкезов, Иван Вазов прави скица на бащиното си огнище, която също е използвана за възстановяването му.

През 1930 г.  италианският професор по български език и литература в Римския университет Енрико Дамиани посещава Сопот придружен от писателя Николай Райнов и двамата препоръчват да се побърза с възстановяването на Вазовия дом.

Строежът на къщата започва през 1931 г.  Вътрешната уредба на дома е направена под ръководството на директора на Етнографския музей в София Ст. Л. Костов и въз основа на сведения на Вазовите братя и Въла Вазова-Фетваджиева. Като източник за възстановка на интериора е ползвано и Вазовото творчество, особено романът му „Под игото”. В една от стаите на къщата по идея на Ст. Л. Костов, Етнографският музей в София възстановява Бръснарницата на Хаджи Ахил с Вазовите колоритни герои от разказа „Хаджи Ахил” и повестта му „Чичовци”.

На 6 юни 1935 г.  къщата е открита тържествено като музей. Сопот е окичен със знамена, килими и рози. Пловдивският митрополит Максим отслужва панихида и водосвет. Слово произнася професор Михаил Арнаудов. Цар Борис III държи реч пред възстановената родна къща на поета, реже лентата и я обявява за открита.

През 1964 г.  къщата музей „Иван Вазов” в Сопот е обявена за паметник на културата oт национално значение.
По случай 120-годишнината от рождението на народния поет, на 8 юли 1970 г.  е открита експозиция за жизнения му и творчески път в построената до родния му дом сграда.

Къщата музей „Иван Вазов” в Сопот носи атмосферата на възрожденската епоха със своя неповторим колорит, лъхащ от багрите на сопотските черги и китеници, тъкани от сръчните ръце на Вазовата майка – Съба Вазова. Тук, в кухнята с огнището около софрата се е събирало многолюдното Вазово семейство...

На преклонна възраст в цикъла „Под Амбарица” на своята лебедова песен – стихосбирката „Люлека ми замириса” /1919 г./  Иван Вазов посвещава на родния си дом няколко поетични творби. Той възкресява очарователния двор с чемширите бухлати:

Виждам го сега. Там пее
чучурчето ден и нощ.
Гранки клати, зеленее
люлеката - мила йощ.
„Дворът ни /Видение/”

На пейката пред родния дом е баща му „цял забулен във димът на чибука”, поетът отново вижда лика на майка си, седнала с книга в ръка в „стая мила за сърце му” /”Гостната стая”/.

Той си спомня за будните нощи в „потайното килерче”   на голямата двуетажна къща, построена от баща му към 1860 г.  в западната част на двора и изгоряла по време на Руско-турската освободителна война:

В дните, първи път когато
музата ме посети,
с увлечение непознато
мойте дадох й нощи.
„Будните нощи”

Иван Вазов носи своето бащино огнище и родния си град Сопот винаги в сърцето си заедно с нестихващата болка от опожаряването им през 1877 г.:

Печално, бащино огнище,
печални граде, роден мой,
любима люлко, пепелище
на скъпи радости безброй,
към теб душата ми стреми се,
въздиша – твой нали съм син?
И днеска виждам пак:  дими се
над нисък покрив бял комин.
„Сопот”

Известия на Националния литературен музей - София, т. III, 2005, стр. 29-42,
статия „Към историята на създаването и откриването
на къща музей „Иван Вазов” в град Сопот”,
Цветанка Неделчева

На 6 юни 2005 г. се навършиха 70 години от освещаването на къща музей „Иван Вазов” – гр. Сопот – свято място за всеки българин, храм на българщината, място за поклонение пред безсмъртното творчество на патриарха на българската литература.

Родният дом на Вазов е имал злочестата съдба да изгори по време на Руско-турската война през юли 1877 г. Интересът към него възниква много по-рано от възстановяването му, защото Сопот става притегателен център за много българи. В своите спомени „По реставрирането на къщата музей „Иван Вазов” във Вазовград” племенникът на поета Иван Пачев (син на сестрата на Вазов Ана Пачева) разказва:

„през лятото на 1916 г. бех на почивка и лечение в Хисарските бани, гдето трябваше да прекарам 3-4 седмици.

Случайно забелязвам, че всеки празничен ден се образуват групи от по 15-20 души, наемат камион или малки коли и отиват в Сопот. Запитвам ги, че какво ще правите в Сопот? – Отговарят ми: „Ще отидем на поклонение в родната къща на Ив. Вазов (без да знаят, разбира се, че това е именно нашата – бабината Събина къща на мегданя, която бяхме дали на друго семейство да живее и пази къщата, тъй като аз бех вече отворил търговско заведение – сладкарница в София и бех довел родителите си при мен да ми помагат.”

През 1919 г., сочи в спомените си Иван Пачев, посещението на Сопот е „още по-засилено, като чак от Казанлък и от тамошните околни бани се организираха екскурзии за посещение на Вазовата родна къща.” Той е първият екскурзовод, който не само води групи, но и ги запознава с редица подробности около опожарения Вазов дом. Още тогава стига до идеята, че родната къща на вуйчо му трябва да се възстанови във вид на къща музей. Своите впечатление от интереса към бащиното огнище на поета той споделя с Иван Вазов, който остава много доволен.

Ето част от „екскурзоводската беседа” на Пачев, изнасяна пред посетителите още преди възстановката на къщата музей:

„....цялия Вазов имот с всички постройки, както и цялия Сопот е бил опожарен. След завръщането от бягството, баба Съба с някои от децата си, понеже не е имало къде да се подслонят, то са отишли в Карлово временно, гдето са преживели около една година, догдето вуйчо Никола успял да построи едно малко жилище и дюкян – бакалница, само към лицето на мегданя, за да може да отвори бакалия и да има препитание за семейството. А (във) вътрешността на двора всичко е било празно. След като баба Съба с децата заминала за Пловдив при вуйчо Иван (поета), то баща ми и майка ми се настанили в тази Вазова къща на мегданя, гдето баща ми отваря бакабница и във вътрешността на двора, построява от дясна страна... една баарана за работилница на сусамово и орехово масло (шарлган – олио), това, което понастоящем виждате. На това същото място е била родната къща на поета.”

Главни двигатели на идеята за възстановяването на родната къща на народния поет са сопотненците Иван Пачев и Иван Лилов. Подетата от тях инициатива намира добра почва сред Сопотската културно-просветна дружба в София. Редица документи, издирени в 70-та годишнина на музея, хвърлят светлина върху историята на музея.

На втората корица на личната папка на Иван Пачев „Комитет „Иван Вазов” – София, начената на 20.Х.1920 г. и свършена на 10.ІІІ.1950 г.” е залепен машинописен препис на протокол № 2 от 23.10.1920 г., направен от Пачев:

„Днес 23 Октомврий 1920 г. образувания на 8. того Комитет от Сопотската колония в гр. София, както и други лица от гр. Сопот се събраха в сладкарница „Борислав” на Ив. Пачев, за да обмислят повдигнатия в първото заседание въпрос относно образуване фонд за постройка в родния град на поета – Сопот, памятник с бюста му, както и приспособление на къщата в същия град, в която тоя се е родил и живял – в Къща музей „Иван Вазов”.

По този въпрос се изказаха разни мнения, след което се взе следующето решение:

Образува се фонд от волни пожертвования на сопотски граждани живущи в България или другаде, както от всички родолюбци и почитатели на народния поет Иван Вазов, от който фонд да се построи в родния му град Сопот: 1/ Да се приспособи къщата дето се е родил и расал поета в Къща музей „Иван Вазов”, гдето да се съхраняват всички негови литературни творения, снимки с изгледи на гр. Сопот и местностите около него, описани от г. Вазов, описания на гр. Сопот и др. сбирки и 2/ Памятник с Бюста на поета.

Изпълнението на тая цел се възлага на Избрания Комитет, състоящ се от следните седем лица: Председател: Никола М. Шишеджиев, подпредседателите: Добри Батолов и зап. генерал Ив. Ц. Шишков и членове: К. Ив. Кирков, Ив. Лилов, Мих. Манчев и Никола Караджов.

След като от събраната сума Комитета реализира горнята цел и остане сума, то тя да се употреби по негово решение за други културни цели в Сопот.”

Протоколът продължава с избор на касиер и секретар, както и с решение да се поднесе поздравителен адрес на Иван Вазов на 24 октомври със следното съдържание:

„Многоуважаеми поете и скъпи съгражданино Иван Минчов Вазов,

Днес, когато целият български народ с трогателна задушевност празнува петдесетгодишнината на Вашата плодотворна литературна дейност, ние, живущите в София Ваши съграждани, се чувстваме колкото щастливи, толкова и горди, гдето провидението е удостоило нашия роден град Сопот със завидната чест да бъде родно място на най-любимия български поет.

Любими поете,

Петдесет години наред Вие работихте неуморно над българската книга и над българската душа. Цяло едно поколение отрасна и много още други ще отраснат с Вашите дивни песни, с Вашите вдъхновени поетически творения, които направиха името Ви тъй мило и тъй скъпо на всяко българско сърце.

Затуй днес Вие сте заобиколен от целия народ, който в лицето на официалните свои представители и на представителите на всичко мисляще в страната бърза да Ви засвидетелства своята дълбока почит. – Този ден ще остане паметен за градущите поколения.

Мили поете и съгражданино,

Като се присъединяваме напълно към изразите на възторжена почит, които по случай Вашия юбилей Ви се отпращат от всички краища на българската земя, ние живущите в София Ваши съграждани Ви поздравяваме от все сърце и Ви пожелаваме да живеете още дълги години и да запазите бодростта и вдъхновението си.

За живущите в София сопотненци, комитета:

Председател: Н. М. Шишеджиев

Д. Батолов”

Следва дълъг списък от подпредседатели, членове и присъствали, сред които и Иван Пачев.

В уводния материал „Комитет за постройка паметник и къща музей на народния поет Ив. Вазов в гр. Сопот – София” на брошурата „Къща музей на народния поет Иван Вазов в гр. Сопот” се отбелязва:

„На 8 октомврий 1920 година при отпразнуване юбилея на поета, по случай неговата 70 годишна възраст и 50 годишната му писателска дейност, живущите в София Сопотненци образуваха комитет със задача - да възобнови грозящата от слутване Вазова къща в Сопот и да издигне поету един паметник срещу къщата.”

Учредяването на комитета става на 8 октомври 1920 година в сладкарницата „Борислав” на Иван Пачев (ул. „Дондуков” № 14, София), но печатът на същия съдържа датата 24.Х.1920 г., от което съдим, че официално той е учреден в деня на Вазовия втори юбилей.

Един от малкото запазени протоколи на комитета, постъпил във фонда на музея през тази година, съдържа интересни сведения за неговата патриотична и родолюбива дейност:

„Протокол № 14

Днес 10 юли 1929 година комитета за постройка паметник и къща музей на народния поет Ив. Вазов в гр. Сопот в състав: председател Негово Високо Преосвещенство Врачанский Митрополит г.г. Климент, подпредседател Кирко Ив. Кирков, касиер Ив. Лилов и секретар Никола Караджов се събра в помещението на Св. Синод и се занима със следните текущи въпроси:

1. Разгледа се общото положение на работата на комитета и положението на фонда към днешна дата. В свръзка с това се реши, да се направят постъпки пред Св. Синод на Българската Църква и Правителството за отпущане на помощи в полза на фонда. По тоя случай председателят Негово Високо Преосвещенство заяви, че подарява лично в полза на фонда сумата 2000 лева.

2. Размениха се мисли какво да се прави с имотите подарени от наследниците на М. Вазови. Комитета като взема предвид, че дохода от тях е ничтожен по начина по който сега се използват и че сумата, която би се добила при евентуалната им продажба вложена на лихвена сметка в банката ще даде много по-голям доход и пред вид още на това, че фонда има нужда от средства за реализиране по-скоро на своята цел, реши единодушно да се продадат тия имоти, които са общи с читалището в Сопот и получената сума да се вложи в текуща сметка в банката.

3. Разгледа се планът, изготвен от запасния генерал г. Георги Вазов на старото положение на къщата на покойния Минчо Вазов и реши да се вземе по-нататък мнението на някои архитекти и инженери както въобще по планът за преустрояването на къщата, тъй и по размера на сумата, която ще бъде нужна за това.

Заседанието трая от 3 ½ до 4 часа сл. обед.

(п) Председател: Врачанский Климент

(п) Подпредседател: К. Ив. Кирков

(п) Касиер: Ив. Лилов

(п) Секретар: Н. Караджов

Верно:

Секретар: (п) Н. Караджов”

Светлина върху дейността на комитета хвърля правилникът за управление на фонда, напечатан на пишеща машина върху бланка на комитета с лика на Вазов. Същият, заедно с някои други ценни документи, свързани с дейността му, подари на Вазовия музей в Сопот племенницата на народния поет Бинка Вазова. Те са от архива на Иван Пачев. Ето текстът на споменатия документ:

„ПРАВИЛНИК”

За управлението на фонда за въздигане на паметник и къща музей „Иван Вазов„ в гр. Сопот

Чл. 1. Образува се фонд за въздигане на паметник и къща музей „Иван Вазов„ в гр. Сопот.

Чл.2. Целта на фонда е да се построи в родния град на поета Сопот, паметник, както и да се превърне старата Вазова къща в Сопот, в която се е родил и отраснал поета, в къща музей. След постигане на тая цел, ако Фонда разполага със средства, те да се употребят, по решение на Комитета, за културни нужди на гр. Сопот.

Чл.3. Средствата на (Комитета) Фонда се образуват от:

а) От частни пожертвувания, завещания, дарения и пр.

б) От помощи от държавата и обществени учреждения и

в) От приходи от лотария и разни забави.

Чл.4. Фондът се управлява от избрания при създаването му Комитет от седем души членове – сопотненци, които в болшинството си да живеят в София. В случай че поради смърт или други причини някой от членовете на комитета престане да бъде такъв, Комитетът в останалия си състав избира на негово място друго лице пак предпочитателно измежду живущите в София сопотненци.

Комитетът избира трима запасни членове, които заместват в случай на нужда действителните членове.

Той се свиква на заседание от председателя, а в негово отсъствие от едного от подпредседателите и взема решение с болшинство от всички членове на Комитета. Тези решения се вписват в особна протоколна книга.

Чл.4.а. Председателят свиква Комитета на заседание с писмена покана до всекиго едного с посочване на дневния ред, деня, часа и местото, където ще се състои заседанието, и следи за точното и своевременно изпълнение решенията на Комитета.

Чл.4.б. председателят представлява Комитета пред всички места и лица. В негово отсъствие го замества един от подпредседателите.

Чл.4.в. Заседанията на Комитета са редовни (годишни) и извънредни. Редовните или годишни заседания стават в началото на всяка година и тогава се представя от председателя годишния доклад за състоянието на фонда и мерките, които са били взети или ще се вземат за засилването на средствата на Фонда. Извънредните заседания стават всякога, когато нуждата наложи това.

Чл.4.г. Комитетът излъчва из своята среда тричленна Контролна комисия, която с помощта на счетоводителя най-малко веднъж в годината преглежда приходно-разходните книги и сметки на Комитета и представя мотивирания си доклад в годишното заседание на Комитета.

Чл.4.д. Касиерът изразходва суми по протоколно решение на Комитета. При бързи и неотложни случаи, със знанието на председателя и въз основа на оправдателни документи, заверени от последния, той може да изразходва до размер на 10 000 (десет хиляди) лева, който разход отпосле се оформява с протоколно решение на Комитета.

Чл.4.е. Касиерът тегли суми от влоговете на Комитета в спестовната каса или в кредитното учреждение със заявление, подписано от председателя или неговия заместник и от касиера и подпечатано с печата на Комитета.

Чл.5. Деловодството на фонда е предоставено на секретаря. Той води кореспонденцията и протоколната книга и е отговорен за неговата редовност.

Чл.6. Сметководството на фонда се води от касиера. Той държи

а) Книга за даренията

б) Приходно-разходната книга и

в) Квитанционната книга.

Всички книжа трябва да са прошнуровани и прономеровани.

Чл.7. Получаването на суми става от касиера срещу редовни квитанции от кочан. Сумите се внасят от него на лихвена текуща сметка на името на Фонда в Бълг. земл. и кооперат. банка.

Тегленето на суми по сметката може да стане само въз основа на решение на Комитета с чекове носящи два подписа, от които единия на касиера. Разходите се извършват от касиера въз основа на решението на Комитета и срещу редовни оправдателни документи.

Касиерът отговаря за редовността на сметководството.

Чл.8. В началото на всяка календарна година касиерът приготовлява отчет и равносметка за изтеклата година и ги представлява на проверка и одобрение от Комитета.

Препис от одобрената равносметка се изпраща за сведение на Министерството на вътр. работи и народн. здраве и в Министерството на народната просвета.

Чл.9. Комитетът има следното наименование: Комитет „Иван Вазов” – София.

Печатът на комитета има същия надпис.

Чл.10. В случай че по някаква причина Комитетът престане да съществува, то всичкия негов имот остава на Сопотското читалище „Иван Вазов”.

Верен с оригинала и измененията и допълненията му, вписани в протоколите № 2, 72, 76 и 77 от протоколната Книга на Комитета.

Комитет „Иван Вазов” – София

Председател: (п) не се чете

Секретар: (п) Иван Пачев”

Комитетът организира и извършва огромна работа с цел събиране на средства. „В течение на 15 години ... успя да събере около 300 000 лева и с тази сума през 1931 година предприе възстановяване на къщата.” То се извършва по проекти и под вещото ръководство на архитекта на Народния музей в София д-р Александър Рашенов, а вътрешната уредба на дома е направена по указания на директора на Етнографския музей в София Стефан Л. Костов.

През тази година във фонда на Вазовия музей в Сопот постъпи оригинален документ „Описание и работите на постройката на къща музей „Иван Вазов” в гр- Сопот”. Подписан е от подпредседателя на Комитета К. Ив. Кирков и от предприемача-строител Никола Хр. Пулиев, спечелил обявения търг за възстановяването на къщата чрез най-приемлива оферта.

Документът свидетелства за завишените изисквания към изпълнението на отделните видове строителни работи, за професионализма, прецизността и старанието, за отношението на родолюбивите сопотненци към бъдещата къща музей. Ето текстът с малки съкращения:

„ОПИСАНИЕ И РАБОТИТЕ НА ПОСТРОЙКАТА НА КЪЩА МУЗЕЙ „ИВАН ВАЗОВ” в гр. Сопот

I. Землени работи

Изкопаване ями за основите и зимниците съгласно плана и указанията на завед. архитект, като изкопаната пръст се изхвърля на мястото указано от общинските власти. Предприемачът ще вземе всички необходими мерки за запазване стените на изкопаните ями от срутване. Предприемачът няма право на претенции в случай, че почвата се окаже трудна за работа – със здрави зидове, с корени и пр.

II. Зидарски работи

1. Каменна зидария в основите и зимниците на вароциментов разтвор. Камъните ще бъдат едро ломени и с добри легла, зиданието ще става с достатъчно рядък разтвор за да могат камънете да се обвиват с него от всички страни. Разтворът ще бъде с чист речен едрозърнест пясък...

2. Паянтова зидария с дървени скелет за приземния етаж. Ще се направи с правилни хоризонтални и вертикални свръзки. Дърветата от скелета ще бъдат борови с размер 10/16 и ще се поставят така, че от двете им страни ще се наковават трапецовидно отънени дървени летви, заедно с които те не трябва да надминават дебелината на тухлите - (14 см), които ще служат за пълнеж между тях. Тухлите ще бъдат доброкачествени от ръчно местно производство...

III. Гредоред

1. Гредоредът над избите и основите от борови греди 16/18. Гредите ще бъдет добре изделани с остри ръбове поне 2/3 от дължината им. Частите, които лежат на зида ще бъдат добре катраносвани. По ехъра и саманлъка гредоред няма да се прави.

2. Гредоред на приземния етаж (тавански гредоред) ще се направи от чамови или борови греди 14/16, добре надялани, с остри ръбове...

IV. Каратаван

Каратаванът с насип от пресети остатъци от варта на разрушената на мястото на строежа сграда. Дъските ще са най-малко 2 см дебели и ще се наковават върху летви 3/6 см.

V. Покривна конструкция с обшивка

Ще бъде направена по специален детайл от завед. архитект, с мертеци 10/12, клещи 8/14, подложки 12/14, еднакво дебели в краищата и средата...

VI. Покриване с керемиди

Покривът ще се покрие с добре подбрани керемиди, турски образец, взети от стари сгради...

VII. Тенекеджийски работи

Уламите (долните) и край кумините ще се обшие с поцинкована ламарина № 12. Подгъвката на ламарината под керемидите ще се заковава в специално за целта поставени летви.

VIII. Дюшеме

Ще се постави дървено дюшеме от 4 см. дъски, изработени на глъб и зъб във всички помещения на приземния етаж, изключая сайвантите, яхъра и саманлъка.

IХ. Каменни стъпала

Ще бъдат изградени с ломени камъне на вароциментов разтвор и покрити с тратоарни плочи. Така ще бъдат направени стълбите, които водят от двора към зимника.

Х. Мазилки

Вътрешната мазилка – варова с добре премит речен пясък и отлежала поне 20 дни вар...

Външна мазилка с вароциментов разтвор. На височина 50 см от терена ще бъде направена само от циментов разтвор 1:2.”

Цитираният документ има неоценима стойност като образец на достойно гражданско отношение към един паметник на културата. Сравнението със съвременното отношение не е в полза на последното. За 70-годишнината на музея Министерството на културата отпусна хиляди левове, предназначени за ремонт на покрива. След ремонта покривът тече повече от преди.

Още един от документите, постъпили тази година във фонда на музея, има връзка с възстановяването на къща музей „Иван Вазов” в Сопот. Това е „Отчет на Настоятелството на Сопотската културно-просветна дружба „Иван Вазов” в София за 1935/1936 година”. Цитираното по-долу е част от този отчет:

„Културно-просветните прояви на дружбата през отчетния период се изчерпват във вземане на активно участие за бляскавото организиране и изнасяне на голямото културно тържество в нашия градец по случай освещаването на къщата музей „Иван Вазов” в гр. Сопот на 6 юни 1935 година. За изнасянето на това тържество настоятелството, подпомогнато от много членове на дружбата, даде активно съдействие на комитета по постройката паметник и къща музей „Иван Вазов” в Сопот. Следва да се помене, че Господа членовете на комитета са едни от първите членове на дружбата в София и постигнатите от тях резултати по постройката на къщата музей „Иван Вазов” в Сопот са същевременно и актив на дружбата, за което настоятелството им изказва благодарност.На това бляскаво и непреживяно дотогава тържество в Сопот бяха поканени и присъстваха НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЯ Министърът на просветата, господин професор Мих. Арнаудов, писатели, журналисти и много гости от различни краища на царството. За бляскавото изнасяне на тържеството допринесе и съюза на подбалканци, като организира предаването на произнесените речи чрез радио „София”. Настоятелството изказва благодарност на управата на съюза на подбалканци за даденото съдействие...”

В брошурата „Къща музей на народния поет Иван Вазов в Сопот” се описва същото тържество:

„Тъй възстановената къща бе тържествено осветена на Спасовден – 6 юний 1935 година, от Пловдивския митрополит Г.Г.Максим, в служение с духовенството от Сопот и Карлово и в присъствие на Негово Величество Цар Борис III, Министъра на народната просвета Генерал Тодор Радев, Професор Мих. Арнаудов, писатели, художници, журналисти, представители на гражданските и военни власти от Пловдив, Карлово и Сопот, учители, ученици, родолюбиви организации, близките на поета: госпожа Въла Вазова Фетваджиева, Генерал Владимир Вазов и Д-р Борис Вазов, комитетът в целия си състав и множество народ.”

Вълнуващо е словото на проф. Михаил Арнаудов при освещаването на музея:

„Днешното тържество, освещение е първо по рода си в културната история на България.

Да беше доживял сам Вазов днешното тържество, той би трепнал от умиление и би ни приветствал като драги гости на тоя мил и тих дом.

Виждам лицата то оня кръг, който ни излага с великолепен хумор автора. Нищо от силно и почувстваното, дълбоко преживяното в младини не му е избегнало и той го е предал в незабравими видения.

Пред духовния взор на поета се закрива всичко, което е засегнала младостта му.

Ние сме честити да имаме Вазов, Ботев, Левски и техните родни места са били святи огнища на българския дух.

Литературното дело на Вазова отразява един цялостен и здрав мироглед, който трябва да се насажда в душите, да оплодява мислите и чувствата на новите поколения.

И днес ние трябва отново да си дадем тържествен обет да тачим заветите на Вазов и да служим на род и отечество в духа на неговата национална идеология.

И нека всяка пролет, когато Балканът облече зеленото си рухо и долината се покрие с божията благодат, тук се стечат българи от цялата страна, за да почувстват завета на Вазов като високо знаме на нова България.”

Негово Величество Цар Борис III открива къщата музей със следната вдъхновена реч:

„Ваше Високопреосвещенство,

Драги сопотски граждани, братя българи,

С радост дойдох тук, за да взема заедно с Вас участие в днешното хубаво народно тържество за Иван Вазов.

Ние сме тук, в тоя прелестен кът на нашия вечен закрилник, Балкана, гдето са сгушени трите града, родили трима българи, които са гордост за родината – Левски, Ботев и Иван Вазов. В нашата нова история тия народни великани се издигат, както се издига тоя величествен, легендарен Балкан всред нашата родна земя.

Син на тоя подбалкански край, гдето гореше живо народния дух и където се родиха редица възвишени апостоли, герои и труженици народни, Иван Вазов растна и крепна посред тая дивна природа, гледайки неволята на своите братя, слушайки хайдушката песен на Балкана и жадувайки за свободата на своя народ. Тук се закърми и закали душата, сърцето и ума на нашия голям народен поет и книжовник, който в продължение на повече от половин век служи преданно, с обич и възторг на своята родина, живеейки с всички нейни скърби и радости.

Поздравлявам горещо сопотското гражданство за похвалната инициатива да възстанови и запази като музей къщата, в която се е родил техния най-велик съгражданин, един благороден син на България и един от най-вдъхновените нейни певци.

Тук ще дохождат подрастващите поколения да се прекланят пред скромното негово огнище, да черпят пример за любов към родината, за обич към звучната и хубава българска реч, да намират сили и вдъхновение за службата им към отечеството. Да преклоним глава и отдадем дан на почит и признателност към паметта на тоя голям българин, на тоя народен певец, чието творчество живее и ще живее винаги в сърцето на всеки българин.

С тия чувства обявявам къщата музей на Иван Вазов за открита.

Да живее сопотското гражданство! Да живеят тружениците за родната ни духовна култура, която крепи българския народ повече от хиляда години и която ще го съпътства в изграждането на неговите по-честити бъднини!”

Издирените и подарени през тази година документи, свързани с възстановяването и откриването на къщата музей „Иван Вазов” в Сопот обогатиха фонда и допълниха историята на музея.

Паноптикум "Бръснарницата на Хаджи Ахил,,

Известия на Националния литературен музей - София, т. II, 2004, стр. 74-79,
статия Идея на Ст. Л. Костов „оживотворява” Вазовия музей в Сопот,
Цветанка Неделчева

Идея на Ст. Л. Костов „оживотворява” Вазовия музей в Сопот

Сопот даде на народния поет много – и вдъхновение, и обич, която е взаимна. В редица негови произведения оживяват битът, нравите, атмосферата на града. В творчеството си Вазов пресъздава родното си място с неговия колорит, природа, характери. От Сопот той черпи теми и сюжети за своите творби „Чичовци”, Под игото”, „Хаджи Ахил”, „Цончовата мъст”, „Епитропът” и за много стихотворения.

„Защото какво би бил Вазов без обкръжението на сопотския микрокосмос, слял се завинаги с неговия писателски образ? А за българската литература „Чичовци” заедно с „Хаджи Ахил” бяха първото навлизане в завладяващата атмосфера на този колоритен, неповторим български свят” – отбелязва проф. Милена Цанева.

Много преди талантливата изследователка на Вазовото творчество да напише тези редове, видният представител на българската комедиография Ст. Л. Костов оцени високо както комичното в „Чичовци”, така и неповторимия колорит на Вазовите герои. Ето защо той, като директор на Народния етнографски музей в София, с  писмо № 188/28.VI 1993 г. до комитета за музея „Ив. Вазов” в Сопот, изказвайки „отличното си впечатление за сполучливата и хубава реставрация на Вазовата къща”, предлага:

„За да се илюстрира отчасти тогавашния обществен живот в Сопот от една страна и творчеството на народния поет от друга е добре да се нареди една сцена от фигури в реставрирана бръснарница според описанието в повестта „Х. Ахил” и „Чичовци” или препирнята по правописанието, или препирнята по въсточний въпрос.

Манекените с восъчни глави и тогавашно облекло представят някои от героите на гореотбелязаните повести Х. Ахил, Ив. Йотата, Х. Смион, Х. Атанасий, учителят Фратю за първия сюжет или Х. Ахил, Ив. Йотата, Х. Атанасий, Мичо Бейзадето, Мирончо във втория сюжет.

Главите ще се изработят според стари фотографии по описание на автора с нужното изражение на лицето в дадения момент на спора и с очертаното движение на лицето.”

Изключително ерудиран (завършил славянска филология, специализирал във Виена и Германия, член на Артистичния съвет на Народния театър, негов председател и за няколко месеца директор), Ст. Л. Костов очертава въздействието на своята идея:

„Тази сцена, изработена художествено във всички подробности ще оживотворява целия музей и ще остави спомен в паметта на посетителите, особено на учащата се младеж.”

Предложението се приема ентусиазирано от Комитета за постройка на паметник и къща музей на народния поет Иван Вазов в гр. Сопот, учредена на 24.Х.1920 г., в деня на честването на неговия втори юбилей по инициатива на Сопотската дружба в София.

Вътрешната уредба на възстановената родна къща на поета (била е опожарена с почти целия Сопот през юли 1877 г.) е осъществена под ръководството на Ст. Л. Костов въз основа на описанията в романа „Под игото” и сведения на Вазовите братя и сестра му Въла Вазова.

Фигурите на паноптикума „Бръснарницата на Хаджи Ахил” са изработени от Етнографския музей – София. Скулптурната работа е дело на Йордан Кръчмаров. Награден със златен медал на Световното изложение в Париж през 1937 г., завършил скулптура в Художествената академия – София и Академията за изящни изкуства – Мюнхен, той пресъздава образите на Вазовите чичовци с много характер и портретна прилика. На 6 юни 1935 г. НЦВ Борис III тържествено открива къщата музей „Иван Вазов” с паноптикума „Бръснарницата на Хаджи Ахил”. Години наред последният е най-интересното кътче в музея. В очерка си „В Сопот” Димо Сяров отбелязва:

„Наблюдавах как през стъклата с широко отворени очи се взират настойчиво в кафененцето и деца и възрастни. Те жадно поглъщат този отишъл си вече, но изкусно възкресен скъп свят.”

През 1952 г. писателят Петър Стъпов посещава музея в Сопот, среща се с най-възрастните сопотненци, съвременници на Вазов, и записва цени спомени. В своя очерк „В града на Иван Вазов” той разказва увлекателно за „бръснарницата, кафенето и зъбарницата на Хаджи Ахил”:

„Зад стъклената преграда, край двете стени, върху дървени пейки, седяха по турски, пиеха кафе и смучеха чибуци четири манекена от героите на Вазов: Иванчо Йотата, Кара Язът, Хаджи Смион и Хаджи Бошнак. Те бяха с турски фесове, в потури, с емении. Гърбом към прозореца Хаджи Лилко (Хаджи Ахил) дрънкаше весело булгарията (тамбурата) и смигаше. На стола, срещу старото огледало, седеше друг манекен с огромен лехен в  ръце. Главата и лицето му – силно насапунисани. Бръсначите, гребените, ножицата, които някога са принадлежали на Хаджи Лилко – бяха наредени върху масичката. Тук е възпроизведен епизодът с бръсненето на Ненчо Пинтията. Ненчо бил голям богаташ от Карлово. За да му излезе по-евтино, дошъл да се бръсне в Сопот при прочутия Хаджи Лилко. Затова бръснарят, след като го насапунисал, взел музикалния си инструмент и спокойно започнал да забавлява приятелите си, докато Ненчо Пинтията не обещал да плати гроша.”

Петър Стъпов много точно документира пресъздадените герои. Това става ясно от описа на инвентара и музейните предмети от 30 април 1948 г. Тук в раздела „В бръснарницата на Хаджи Ахил” под номер 128 са посочени: „6 манекени, облечени в стари носии със следните имена: Хаджи Смион, Хаджи Караяз, Хаджи Бошнак, Хаджи Ахил, Нено Пинтията, седнали на бръснарския стол.” В описа е пропуснато името на Иванчо Йотата, но той доказва, че паноптикумът възпроизвежда бръсненето на чорбаджията. Явно, първоначалното предложение на Ст. Л. Костов е претърпяло известни промени. Избран е един колоритен епизод от разказа, наситен със свеж хумор, показващ веселия нрав на сопотския Фигаро.

В незаетата част от дюкяна на Минчо Вазов (част от който е и „бръснарницата на Хаджи Ахил”) са експонирани портрети на прототипове на Вазови герои.

През 1960 г. паноптикумът е закрит с решение на Комитета за изкуство и култура и на Окръжния народен съвет – Пловдив. Повече от десет години посетителите на музея протестират срещу това решение и отразяват своето възмущение в книгите за впечатления:

„Защо сте премахнали прекрасната сцена в кафенето, която трогваше всеки българин и оставяше най-трайни впечатления във всички? Възстановете я!” (П. Лалев и др., 3.IX1960 г.).

„Възхитени сме от уредбата на музея, но абсолютно удивени от унищожаването на оная стая „бръснарницата”, която с живите си верно пресъздадени образи ни въвежда в оня свят, който само Вазов може да предаде. Та в тоя кът беше като че ли останала самата душа на Вазов. Възстановете я!” (А. Бехирев, 11.IX.1960 г.).

Своята болка изразява и посетител, подписал се „Един учител”:

„21.VII.1960 г. Първите ми думи тук са поплак. Защо, кому в ум дойде да премахне „Бръснарницата на Хаджи Ахил”? Някому омръзнало? Знае ли той, че на тия, които не са виждали този кът той е интересен, че те чакат по разкази на другите, да го видят и си отиват дълбоко разоч