Девическо /Радино/ училище - Сопот

Девическо /Радино/ училище - Сопот


Радиното училище в Сопот пази спомени от Възраждането

То пази духа на онези отминали времена, когато градовете са се "карали" за учители и градските управи са се опитвали да привлекат добри преподаватели с все сили. Когато училищата са се оказвали тесни за многото желаещи да постъпят в тях и когато учителите били сред най – видните жители на града – многоуважавани, добре заплатени, имащи редица привилегии. На техните малки възпитаници и през ум не им минавало, че могат да са недисциплинирани в час. А качества като честност, любезност, ученолюбивост и разум са се смятали за най-големи добродетели.

Радиното училище” е построено през 1850 година и е сред първите девически училища в страната ни. Основано е като взаимно, а по - късно прераства в класно. От името на Рада Госпожина - една от главните героини в "Под игото", идва и наименованието му. Незабравим в романа е раздела "Радини вълнения", където се проследява годишният изпит на възпитаничките на младата учителка.

Сградата на девическото училище била опожарена по време на Руско – турската война, но скоро след това – възстановена. В спомените си Парашкева Хаджи Гьокова ни връща към автентичната атмосфера : "Помня много добре  Старото училище - девическото. То се състоеше от една голяма дълга стая (като салон) и една малка, на чиято източна страна беше направено седалището на учителката. Метър и половина повече повдигнато от земята с две стълби и наоколо заобиколено с изрядно изработени дъски. Отдолу беше тъмницата, която служеше за затваряне на провинените ученички".

Сега в сградата на училището може да се види как точно са изглеждали някогашните класни стаи. В едно от помещенията е направена възстановка – с дървените чинове, черната дъска, съндъчетата с пясък, върху които девойките изписвали букви, глинените мастилници с патешко перо, старите книги, пожълтялата карта. Всичко е така, както преди повече от 150 години. Лесно можете да си представите малките момичета – жадни за знания, приведени над заданията си или вперили поглед в любимата учителка. И вглеждайки се в примитивните помагала да усетите колко много се е променил света от времето на Вазов до сега.

Тук е подредена и постоянна изложба на Вера Вазова - племенница на Иван Вазов. Тя включва графики на изгледи от стария Сопот.

В една от залите е аранжирана музейна експозиция, проследяваща развитието на учебното дело в града.

Историята сочи, че сопотските учители са били безспорни за времето си новатори и доказали се професионалисти, а тяхната школа – високо оценена. Делото им е свързано със създаването и укрепването на образователните средища в различни краища на страната. Сопотските учители имат огромен принос в развитието на националната просвета и култура. Повече от сто преподаватели по различни дисциплини, чиято кариера е започнала в старопланинския град в периода на Възраждането, в по – късните си години се отдават на будителство и посвещават живот си на преподавателска работа, заемайки длъжности като главни учители в над 45 градове и села в България.

В Сопот е имало и манастирско – килийно училище – към мъжкия манастир "Свети Спас", където образованието си са получили много младежи от Сопот и други населени места. Килийно училище е било създадено и в девическия манастир "Въведение Богородично".

Освен манастирски и църковни килийни училища е имало и частни такива. Населението на Сопотбило изключително будно и предприемчиво. Бързо се развивали занаятите и търговията. Килийните и частни училища не задоволявали будните сопотчани. След откриването на  Габровското училище, първенците на града се заели с подготовка за направата на първото светско училище. Първоначално те поканили за главен учител прочутият и в своето съвремие Неофит Рилски. Но не успели да го привлекат. За него се „карали” пет града - Казанлък, Сопот, Пловдив, Кюстендил и Копривщица. Неофит Рилски избира да учителства в Копривщица. Тогава сопотчани се обърнали към карловеца Христо поп Василев, който приел поканата им и през 1838 година в присъствието на свещеници и граждани, с голямо тържество, както става ясно от старите хроники, открил новобългарското сопотско училище. Скоро то се оказало тясно да побира учениците и през 1840 година била построена нова училищна сграда, която се намирала на хълма "Трапето" близо до църквата "Света Богородица". Светското училище имало свой печат, на който бил изобразен петел, символизиращ пробуждането на българския народ.

През 1861 година в класното училище в Сопот се обучавали 450 деца. Курсът на обучение бил четири годишен. Ученици идвали от Троян, Ловеч, Плевен, Етрополе, Тетевен, Карлово, Клисура. Изучавали се предметите всеобща история, алгебра, физика, катехизис, български език, красноречие, руски, гръцки, турски, астрономия, етика и други. Именно в това училище е завършил началното си образование патриархът на българската литература Иван Вазов.

А дали някога сред хората ще се върне онзи ентусиазъм, с който старите сопотчани са градили средища на духовността? Дали учителската професия пак ще бъде издигната на пиедестал? И дали позабравените ценности отново ще "изгреят". На тези въпроси иска да получи отговор един пенсиониран учител, който срещам, разглеждайки музейната експозиция в Радиното училище. "Струва ми се, че не! Хората сега са други", отговаря сам той с тъга в гласа си, но не се измаря да разказва отново и отново за славното време, когато сопотските училища били в своя най – голям разцвет. 

Добавена на: 19.11.2022

Там – наший дом благословени,
Там кътът роден, кътът мил,
Магнит за спомени свещени,
където аз съм се родил...
Иван Вазов

Контакти

Контакти

  • гр.Сопот, обл. Пловдив

    ул. Васил Левски № 1

  • 0878694734

  • vazovmuseum_sopot@abv.bg

  • Пон - Съб / 09:00 - 16:45
    Неделя / 09:00 - 17:00

(c) 2024 vArnaudov.com -