Иван Вазов
Иван Вазов
Иван Вазов облагороди книжовното българско поле с художествените си шедьоври - от първия български роман - национална епопея "Под игото" - до прекрасните оди в "Епопея на забравените", от незабравимите разкази "Една българка" и "Дядо Йоцо гледа" до вълнуващите повести "Немили-недраги" и "Чичовци".
Писател - сърцевед, Вазов осветли богатата българска душа, разкри я по неповторим начин в многообразното си творчество. Той създаде удивителна галерия от образи и картини, с еднаква сила прослави красотата на българската природа и националноосвободителните борби на нашия народ.
Партриархът на българската литература Иван Вазов сее в плеяда поколения той сее семена на любов към отечесвото, към труда, към доброто, към човека, почит към родното, разпалва искри на родолюбие и патриотизъм.
Народният поет е в истинския смисъл на думата народен, обичан, безсмъртен. Вазовите творби носим в сърцата си от люлката до гроба. Кога сме ги чули за първи път - като мерена реч или като песен?... Над 50 негови стихотворения се пеят редом с народните ни песни. Вазовите зовящи към бунт стихове "Боят настана" и "Пряпорец", сътворени през бурната пролет на 1876 г., се разпространяват мигновено и се пеят през Априлското въстание.
Неговите песни - бойките и патетични "Панагюрските въстаници" и "Радецки", лиричните "Де е България", "Два бука" и дивната песен за синия синчец, са не само популярни, но и неотделими от българската душевност. Те са мерило за дълбоконародностния характер на неговото прекрасно творчество, за неговата вечност. Вечност, която сам Вазов прозря, разкривайки непомръкващата сила и хубост на песните си:
... В тях вее на Балкана лъхът здрави
и тайните хармонии му звучът,
и гръмът на народните ни слави,
та моите песни се ще се четът ...
Те жив са отклик на духа народен,
а той не мре и дор сърца туптйът
от скръб и радост в наший край свободен,
и мойте песни се ще се четът.