Иван Вазов
Кратък летопис
Съставители: Ирина Бачева, Людмила Малинова
1850 - На 9 юли (27 юни) в гр. Сопот в семейството на търговеца Минчо Вазов и Съба Вазова се ражда първородният им син Иван Минчов Вазов.
1864 - Завършва местното училище.
1865/1866 - Вазов е ученик и помощникучител в Калоферското училище.
1867 - Постъпва в IV клас на Пловдивската гимназия, ръководена от Йоаким Груев.
1868 - Завръща се в Сопот и работи в магазина на баща си.
1870 - Заминава за Румъния. Дебютира като поет със стихотворението "Борба", отпечатано в "Периодическо списание на българското книжовно дружество", г. I, кн. 2, 1870.
1871 - Работи като помощник при чичо си - търговец в гр. Олтеница. Печата стихове в "Периодическо списание", в. "Отечество", в. Свобода". През лятото живее в гр. Браила сред българс-ките революционериемигранти. Запознава се с Христо Ботев.
1872/1873 - Учителствува в Свиленград.
1873 - От края на годината до юли 1875 работи в Перник като преводач при френски инженер, ръководещ строежа на жп линията София - Кюстендил. През лятото на 1875 г. живее в София. През август се завръща в Сопот. Става член на революционния комитет в града.
1876 - В края на април емигрира в Румъния. Установява се в Букурещ. Избран е за секретар на Българското централно благотворително общество. Издава първата си стихосбирка "Пряпорец и гусла", под псевдонима Пейчин.
1877 - Излиза от печат втората му стихосбирка "Тъгюте на България". Вазов се завръща в родината си и е назначен за писар в канцелария та на губернатора в гр. Свищов. Там получава известието за опожаряването на Сопот и за смъртта на баща му, съсечен от турците.
1878 - Командирован е в Русе и е назначен чиновник за особени поръчения. Запознава се с Любен Каравелов. Издава стихосбирката "Из-бавление".
1879 - От март до септември 1880 г. Вазов работи като председател на Окръжния съд в гр. Берковица.
1880 - През октомври се установява да живее и работи в Пловдив. Престоят му тук е свързан с ярка обществена, културна и литературно-публицистична дейност. Назначен е за депутат в Областното събрание и е избран за секретар на Постоянния комитет. Заедно с Константин Величков започват редактирането на в. "Народ-ний глас" (1880-1885).
1881 - Вазов е един от учредителите на На-учно-книжовното дружество в Пловдив. Избран е за негов председател. Главен редактор е на сп. "Наука" (1881-1884). Издава стихосбирката "Гусла. Най-нови лирически и епически стихотворения от Ивана М. Вазова.
1879-1881." В нея са поместени за пръв път някои творби от цикъла "Епопея на забравените",
1882 - Издава пътеписа "Един кът от Стара планина", повестта "Митрофан", комедията "Михалаки чорбаджи". Заедно с Константин Ве-личков написва комедията "Господин Морта-гон", която се печата на подлистник във в, "Народний глас" и се играе в театър "Люксембург".
1883 - Излиза поемата "Загорка" и още същата година Вазов написва по нея драмата "Руска", която се играе с успех. Вазов написва и из-дава в самостоятелна книжка "Стихотворения за малки деца".
1884 - Заедно с Константин Величков съставя двутомна "Българска христоматия" за нуждите на горните класове в училищата. Излизат лирическата му сбирка "Поля и гори", поемата "В царството на самодивите". Заедно с Михаил Маджаров пътува до Италия по маршрут: Солун - Атина - Неапол - Рим и обратно. В Солун е посрещнат с големи почести в българската гимназия. Плод на впечатленията му от това пътуване е стихосбирката "Италия".
1885 - Съвместно с Константин Величков основават и редактират сп. "Зора" (излизат шест книжки). На страниците му се отпечатват по-вестта "Чичовци", "Македонски сонети" и др. През ноември по време на Сръбско-българската война пътува до Пирот.
1886 - През януари излиза от печат стихос-бирката "Сливница". Написва разказите "Вълко на война", "Иде ли?". През есента на същата го-дина след контрапреврата на Батенберг е принуден да емигрира. Установява се временно в Цариград.
1887 - През януари заминава за Одеса. Пътува до Москва и Петербург. В Одеса започва да пише романа "Под игото".
1888 - Пътува до Киев в състава на делега-ция по повод 900 години от покръстването на русите.
1889 - През март Вазов се завръща в родина-та и се установява в София. На страниците на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", год I, том I, започва отпечатването на романа "Под игото". Поставя се началото на дългата творческа дружба между поета и проф. Иван Шишманов. Пътува до Виена за лечение на очите.
1890 - Вазов основава списание "Денница" (1890-1892). На 4 ноември сключва брак с Атина Болярска, с която се разделя след година и 3 месеца.
1891 - До 1893 излизат от печат "Повести и разкази", т. 1-3.
1892 - Написва пътеписите "В недрата на Родопите", "Великата Рилска пустиня".
1893 - Издава лирическата сбирка "Звукове", "Поеми", сборника с разкази "Драски и шарки". Лятото прекарва в Швейцария. Консул- s тира се с ларинголог във Виена. През септемв-ри се завръща в София. Впечатленията му от това пътуване са отразени в неговите "швейцарски стихове", отпечатани на следващата година. Сътрудник е на сп. "Български прег-лед" (18934900).
1894 - Вазов е избран за народен представител на Казанлък в VIII обикновено народно събрание. Излиза първото самостоятелно издание на романа "Под игото". Написва драматизация по повестта "Немили-недраги" - "Хъшове", която се играе с голям успех на сцената на Славянска беседа. Започва редовното си сътрудни-чество в редактираното от С. Бобчев и М. Маджаров сп. "Българска сбирка" (1894-1915).
1895 - През юни пътува до Русия като член на делегацията за подобряване на отношенията между България и Русия. През октомври се чествува първият юбилей на Иван Вазов по повод 25-годишната му литературна дейност. През ноември се нанася в новопостроения си дом (днес къща-музей), в който живее до края на живота си.
1896 - Излиза романът му "Нова земя".
1897 - От август до януари 1899 г. Иван Вазов е министър на народната просвета в кабинета на Константин Стоилов.
1899 - След едно пътуване до Стара плани-на и Средна гора издава стихосбирката "Скитнишки песни". Редовен сътрудник е и на сп. "Летописи" (1899-1905) на К. Величков.
1900 - Излиза лирическата сбирка "Под на-шето небе", комедията "Вестникар ли?".
1901 - Публикува сборника разкази "Видено и чуто".
1902 - През пролетта взима участие в деле-гация по повод избирането на българския екзарх Йосиф I в Цариград. Излиза сборникът разкази "Пъстър свят". Вазов е председател на Славянското благотворително дружество и редактор на сп. "Славянски глас". Пътува до Търново и натрупва впечатления и познания за бъдещите си произведения на историческа тема.
1903 - Отпечатан е романът "Казаларската царица", който по-късно Вазов драматизира. Издава комедията "Службогонци".
1904 - През есента пътува до Виена и Нанси по повод консултации с ларинголози.
1905 - Излиза сборникът разкази "Утро в Банки". Вазов се запознава с Евгения Марс, коя-то остава негова близка приятелка до края на живота му. Започва да посещава организираните в дома й литературни четвъртъци.
1907 - Излизат повестта "Иван Алексан-дър", романът "Светослав Тертер". През декем-ври пътува до Австрия.
1908 - Отпечатана е повестта "Нора". През месеците август и септември е в Цариград. Прави консултации за лечение на гърлото си в българската болница "Евлоги Георгиев", където директор е брат му д-р Кирил Вазов.
1909 - Излиза историческата драма "Борислав".
1910 - През април е поканен в Свищов, където в негова чест се организира своеобразно тържество. Излизат "Легенди при Царевец", пиесите "Към пропаст" и "Под игото".
1911 - Отпечатан е сборник преводни стихот ворения "Из големите поети". През юли и началото на август е в Швейцария и Италия. Работи върху започнатото От Ал. Паскалев първо издаване на пълните му събрани съчинения.
1912 - Вдъхновен от победите на българската армия пише редица стихотворения, свързани с Балканската война и публикувани главно във в. "Мир". През ноември умира майка му.
1913 - Излиза историческата драма "Ивайло". През септември е избран за почетен член на Съюза на българските писатели.
1914 - Издава стихосбирката "Под гърма на победите". Пътува до Унгария, Австрия, Швейцария и Италия - през май и юни.
1916 - Издава стихосбирката "Песни за Македония".
1917 - Излиза стихосбирката "Нови екове". Част от лятото Вазов прекарва със семейството на брат си Борис Вазов в Костенец. Впечатленията и настроенията си, породени от красивата природа, поетът пресъздава в стихосбирката "Юлска китка" ("Какво пее планината").
1919 - През ноември излиза лирическата сбирка "Люлека ми замириса".
1920 - Вазов издава стихосбирката "Не ще загине?", спомените "В Източна Румелия", "Из бележника на поета", "Поетическа биография на Ивана Вазова до 20-год. му възраст". Тържествено се чествува вторият юбилей на поета по повод 70 години от рождението му и 50-годишна литературна дейност. Вазов е всепризнат за народен поет.
1921 - Работи върху драмата "Престолът". Излиза сборникът стихотворения "Любов и природа". На 22 септември умира в София.
Съставители: Ирина Бачева, Людмила Малинова