История

Паноптикум „Бръснарницата на Хаджи Ахил”

Известия на Националния литературен музей - София, т. II, 2004, стр. 74-79,
статия Идея на Ст. Л. Костов „оживотворява” Вазовия музей в Сопот,
Цветанка Неделчева

Идея на Ст. Л. Костов „оживотворява” Вазовия музей в Сопот

Сопот даде на народния поет много – и вдъхновение, и обич, която е взаимна. В редица негови произведения оживяват битът, нравите, атмосферата на града. В творчеството си Вазов пресъздава родното си място с неговия колорит, природа, характери. От Сопот той черпи теми и сюжети за своите творби „Чичовци”, Под игото”, „Хаджи Ахил”, „Цончовата мъст”, „Епитропът” и за много стихотворения.

„Защото какво би бил Вазов без обкръжението на сопотския микрокосмос, слял се завинаги с неговия писателски образ? А за българската литература „Чичовци” заедно с „Хаджи Ахил” бяха първото навлизане в завладяващата атмосфера на този колоритен, неповторим български свят” – отбелязва проф. Милена Цанева.

Много преди талантливата изследователка на Вазовото творчество да напише тези редове, видният представител на българската комедиография Ст. Л. Костов оцени високо както комичното в „Чичовци”, така и неповторимия колорит на Вазовите герои. Ето защо той, като директор на Народния етнографски музей в София, с писмо № 188/28.VI 1993 г. до комитета за музея „Ив. Вазов” в Сопот, изказвайки „отличното си впечатление за сполучливата и хубава реставрация на Вазовата къща”, предлага:

„За да се илюстрира отчасти тогавашния обществен живот в Сопот от една страна и творчеството на народния поет от друга е добре да се нареди една сцена от фигури в реставрирана бръснарница според описанието в повестта „Х. Ахил” и „Чичовци” или препирнята по правописанието, или препирнята по въсточний въпрос.

Манекените с восъчни глави и тогавашно облекло представят някои от героите на гореотбелязаните повести Х. Ахил, Ив. Йотата, Х. Смион, Х. Атанасий, учителят Фратю за първия сюжет или Х. Ахил, Ив. Йотата, Х. Атанасий, Мичо Бейзадето, Мирончо във втория сюжет.

Главите ще се изработят според стари фотографии по описание на автора с нужното изражение на лицето в дадения момент на спора и с очертаното движение на лицето.”

Изключително ерудиран (завършил славянска филология, специализирал във Виена и Германия, член на Артистичния съвет на Народния театър, негов председател и за няколко месеца директор), Ст. Л. Костов очертава въздействието на своята идея:

„Тази сцена, изработена художествено във всички подробности ще оживотворява целия музей и ще остави спомен в паметта на посетителите, особено на учащата се младеж.”

Предложението се приема ентусиазирано от Комитета за постройка на паметник и къща музей на народния поет Иван Вазов в гр. Сопот, учредена на 24.Х.1920 г., в деня на честването на неговия втори юбилей по инициатива на Сопотската дружба в София.

Вътрешната уредба на възстановената родна къща на поета (била е опожарена с почти целия Сопот през юли 1877 г.) е осъществена под ръководството на Ст. Л. Костов въз основа на описанията в романа „Под игото” и сведения на Вазовите братя и сестра му Въла Вазова.

Фигурите на паноптикума „Бръснарницата на Хаджи Ахил” са изработени от Етнографския музей – София. Скулптурната работа е дело на Йордан Кръчмаров. Награден със златен медал на Световното изложение в Париж през 1937 г., завършил скулптура в Художествената академия – София и Академията за изящни изкуства – Мюнхен, той пресъздава образите на Вазовите чичовци с много характер и портретна прилика. На 6 юни 1935 г. НЦВ Борис III тържествено открива къщата музей „Иван Вазов” с паноптикума „Бръснарницата на Хаджи Ахил”. Години наред последният е най-интересното кътче в музея. В очерка си „В Сопот” Димо Сяров отбелязва:

„Наблюдавах как през стъклата с широко отворени очи се взират настойчиво в кафененцето и деца и възрастни. Те жадно поглъщат този отишъл си вече, но изкусно възкресен скъп свят.”

През 1952 г. писателят Петър Стъпов посещава музея в Сопот, среща се с най-възрастните сопотненци, съвременници на Вазов, и записва цени спомени. В своя очерк „В града на Иван Вазов” той разказва увлекателно за „бръснарницата, кафенето и зъбарницата на Хаджи Ахил”:

„Зад стъклената преграда, край двете стени, върху дървени пейки, седяха по турски, пиеха кафе и смучеха чибуци четири манекена от героите на Вазов: Иванчо Йотата, Кара Язът, Хаджи Смион и Хаджи Бошнак. Те бяха с турски фесове, в потури, с емении. Гърбом към прозореца Хаджи Лилко (Хаджи Ахил) дрънкаше весело булгарията (тамбурата) и смигаше. На стола, срещу старото огледало, седеше друг манекен с огромен лехен в ръце. Главата и лицето му – силно насапунисани. Бръсначите, гребените, ножицата, които някога са принадлежали на Хаджи Лилко – бяха наредени върху масичката. Тук е възпроизведен епизодът с бръсненето на Ненчо Пинтията. Ненчо бил голям богаташ от Карлово. За да му излезе по-евтино, дошъл да се бръсне в Сопот при прочутия Хаджи Лилко. Затова бръснарят, след като го насапунисал, взел музикалния си инструмент и спокойно започнал да забавлява приятелите си, докато Ненчо Пинтията не обещал да плати гроша.”

Петър Стъпов много точно документира пресъздадените герои. Това става ясно от описа на инвентара и музейните предмети от 30 април 1948 г. Тук в раздела „В бръснарницата на Хаджи Ахил” под номер 128 са посочени: „6 манекени, облечени в стари носии със следните имена: Хаджи Смион, Хаджи Караяз, Хаджи Бошнак, Хаджи Ахил, Нено Пинтията, седнали на бръснарския стол.” В описа е пропуснато името на Иванчо Йотата, но той доказва, че паноптикумът възпроизвежда бръсненето на чорбаджията. Явно, първоначалното предложение на Ст. Л. Костов е претърпяло известни промени. Избран е един колоритен епизод от разказа, наситен със свеж хумор, показващ веселия нрав на сопотския Фигаро.

В незаетата част от дюкяна на Минчо Вазов (част от който е и „бръснарницата на Хаджи Ахил”) са експонирани портрети на прототипове на Вазови герои.

През 1960 г. паноптикумът е закрит с решение на Комитета за изкуство и култура и на Окръжния народен съвет – Пловдив. Повече от десет години посетителите на музея протестират срещу това решение и отразяват своето възмущение в книгите за впечатления:

„Защо сте премахнали прекрасната сцена в кафенето, която трогваше всеки българин и оставяше най-трайни впечатления във всички? Възстановете я!” (П. Лалев и др., 3.IX1960 г.).

„Възхитени сме от уредбата на музея, но абсолютно удивени от унищожаването на оная стая „бръснарницата”, която с живите си верно пресъздадени образи ни въвежда в оня свят, който само Вазов може да предаде. Та в тоя кът беше като че ли останала самата душа на Вазов. Възстановете я!” (А. Бехирев, 11.IX.1960 г.).

Своята болка изразява и посетител, подписал се „Един учител”:

„21.VII.1960 г. Първите ми думи тук са поплак. Защо, кому в ум дойде да премахне „Бръснарницата на Хаджи Ахил”? Някому омръзнало? Знае ли той, че на тия, които не са виждали този кът той е интересен, че те чакат по разкази на другите, да го видят и си отиват дълбоко разочаровани от тука? Та това беше бит, картина на нещо, което с дългогодишното си квартируване тук само доби правото на музейна вещ, на втори музей, на музей в музея?

Върнете бръснарницата, поправете грешката, а ако тук има зломислие и опърничавост – да се смъмрят виновните. Дано не е съсипан материала.”

Дългогодишният протест на посетителите, на сопотската общественост и Вазовите родственици против закриването на паноптикума изигра голяма роля за възстановяването му.

В чест на 130-годишнината от рождението на Иван Вазов за пръв път бе открит като действащ дюкянът на Вазовия баща, като музеят го предостави на Задругата на майсторите на народни и художествени занаяти – София. Съгласно сключения договор в срок от една година трябваше да бъдат изготвени проекти от НИПК – район „Тракия”, за обзавеждане на обекта. Когато те бяха готови, ЗМНХЗ се отказа да ползва дюкяна. Същият бе предоставен на КФ „Лейвица” за продажба на предмети и изделия на народните и художествени занаяти. За съжаление, фирмата наруши основното изискване, заложено в проекта на арх. Иван Мандаджиев – АВТЕНТИЧНОСТ. Години наред по прозорците на Вазовия роден дом висяха дрехи и всякакви стоки, което го отдалечи от възрожденската епоха.

Едва през 2000 г. в Националната и Общинска програми за честване на 150 години от рождението на Вазов залегна отговорната задача за се възстанови паноптикумът „Бръснарницата на Хаджи Ахил”. Въпреки, че дюкянът трябваше да бъде освободен до 1 юни 1999 г., това стана едва в края на май 2000 г. бръснарницата бе възстановена в чест на 65 години от откриването на къщата музей „Иван Вазов” и 150-годишния юбилей. В дюкяна бе уредена експозиция за историята на музея и паноптикума, осъществена от колектив: художниците Дечко Тодоров и Димитър Бакърджиев, директорката на музея Цветанка Неделчева и арх. Иван Нечев.

Димитър Бакърджиев разработи своеобразна технология, която напомня до голяма степен техниката на восъчните фигури в музея на мадам Тюсо. От паноптикума бяха останали пет гипсови глави с дървени скелети. Шестата фигура липсваше. Художникът възстанови ръцете на фигурите, като пресъздаде изцяло анатомията на човешката ръка, вгради очни и зъбни протези на Вазовите герои. Шестата фигура възстанови изцяло.

Експозицията към паноптикума отразява както темата „Вазов и Сопот”, така и историята на създаването на същия, която е всъщност и историята на възстановяването на опожарената родна къща на писателя и превръщането й в музей. Отделено е място на героите от „Чичовци”, пресъздадени от актьори от Народния театър и театър „Сълза и смях” – София. Особено въздействащи са оригиналните експонати: „книга за записване на доброволни пожертвувания за въздигане на паметник и къща музей на народния поет-писател Иван Вазов в гр. Сопот”, първата книга за посетители, върху пожълтелите страници на която се откриват имената на проф. Ал. Т. Балан, ген. Владимир Заимов, Петко Стайнов, Ана Каменова, Тодор Влайков, Яна Язова и др. Показани са и първите картички, които са се продавали в музея, изработени от първия уредник Георги Делийски, който е бил и фотограф. Интерес будят изданията на „Чичовци” на български и чужди езици.

Въпреки трънливия път, който извървя, оригиналната идея на Ст. Л. Костов издържа проверката на времето и „оживотвори” Вазовия музей в Сопот. Тя на дело доказа – „съвременен и работещ музей е не този, който се стреми преди всичко към натрупване и обогатяване на колекциите, а този, който, чрез подходяща визия, ги включва да работят за бъдещето, да съучастват в изграждането на българската култура.”

Намирате се тук: Начало » История » Паноптикум

горе ↑