История
Към историята на създаването и откриването на къща музей „Иван Вазов” в град Сопот
Известия на Националния литературен музей - София, т. III, 2005, стр. 29-42,
статия „Към историята на създаването и откриването
на къща музей „Иван Вазов” в град Сопот”,
Цветанка Неделчева
На 6 юни 2005 г. се навършиха 70 години от освещаването на къща музей „Иван Вазов” – гр. Сопот – свято място за всеки българин, храм на българщината, място за поклонение пред безсмъртното творчество на патриарха на българската литература.
Родният дом на Вазов е имал злочестата съдба да изгори по време на Руско-турската война през юли 1877 г. Интересът към него възниква много по-рано от възстановяването му, защото Сопот става притегателен център за много българи. В своите спомени „По реставрирането на къщата музей „Иван Вазов” във Вазовград” племенникът на поета Иван Пачев (син на сестрата на Вазов Ана Пачева) разказва:
„през лятото на 1916 г. бех на почивка и лечение в Хисарските бани, гдето трябваше да прекарам 3-4 седмици.
Случайно забелязвам, че всеки празничен ден се образуват групи от по 15-20 души, наемат камион или малки коли и отиват в Сопот. Запитвам ги, че какво ще правите в Сопот? – Отговарят ми: „Ще отидем на поклонение в родната къща на Ив. Вазов (без да знаят, разбира се, че това е именно нашата – бабината Събина къща на мегданя, която бяхме дали на друго семейство да живее и пази къщата, тъй като аз бех вече отворил търговско заведение – сладкарница в София и бех довел родителите си при мен да ми помагат.”
През 1919 г., сочи в спомените си Иван Пачев, посещението на Сопот е „още по-засилено, като чак от Казанлък и от тамошните околни бани се организираха екскурзии за посещение на Вазовата родна къща.” Той е първият екскурзовод, който не само води групи, но и ги запознава с редица подробности около опожарения Вазов дом. Още тогава стига до идеята, че родната къща на вуйчо му трябва да се възстанови във вид на къща музей. Своите впечатление от интереса към бащиното огнище на поета той споделя с Иван Вазов, който остава много доволен.
Ето част от „екскурзоводската беседа” на Пачев, изнасяна пред посетителите още преди възстановката на къщата музей:
„....цялия Вазов имот с всички постройки, както и цялия Сопот е бил опожарен. След завръщането от бягството, баба Съба с някои от децата си, понеже не е имало къде да се подслонят, то са отишли в Карлово временно, гдето са преживели около една година, догдето вуйчо Никола успял да построи едно малко жилище и дюкян – бакалница, само към лицето на мегданя, за да може да отвори бакалия и да има препитание за семейството. А (във) вътрешността на двора всичко е било празно. След като баба Съба с децата заминала за Пловдив при вуйчо Иван (поета), то баща ми и майка ми се настанили в тази Вазова къща на мегданя, гдето баща ми отваря бакабница и във вътрешността на двора, построява от дясна страна... една баарана за работилница на сусамово и орехово масло (шарлган – олио), това, което понастоящем виждате. На това същото място е била родната къща на поета.”
Главни двигатели на идеята за възстановяването на родната къща на народния поет са сопотненците Иван Пачев и Иван Лилов. Подетата от тях инициатива намира добра почва сред Сопотската културно-просветна дружба в София. Редица документи, издирени в 70-та годишнина на музея, хвърлят светлина върху историята на музея.
На втората корица на личната папка на Иван Пачев „Комитет „Иван Вазов” – София, начената на 20.Х.1920 г. и свършена на 10.ІІІ.1950 г.” е залепен машинописен препис на протокол № 2 от 23.10.1920 г., направен от Пачев:
„Днес 23 Октомврий 1920 г. образувания на 8. того Комитет от Сопотската колония в гр. София, както и други лица от гр. Сопот се събраха в сладкарница „Борислав” на Ив. Пачев, за да обмислят повдигнатия в първото заседание въпрос относно образуване фонд за постройка в родния град на поета – Сопот, памятник с бюста му, както и приспособление на къщата в същия град, в която тоя се е родил и живял – в Къща музей „Иван Вазов”.
По този въпрос се изказаха разни мнения, след което се взе следующето решение:
Образува се фонд от волни пожертвования на сопотски граждани живущи в България или другаде, както от всички родолюбци и почитатели на народния поет Иван Вазов, от който фонд да се построи в родния му град Сопот: 1/ Да се приспособи къщата дето се е родил и расал поета в Къща музей „Иван Вазов”, гдето да се съхраняват всички негови литературни творения, снимки с изгледи на гр. Сопот и местностите около него, описани от г. Вазов, описания на гр. Сопот и др. сбирки и 2/ Памятник с Бюста на поета.
Изпълнението на тая цел се възлага на Избрания Комитет, състоящ се от следните седем лица: Председател: Никола М. Шишеджиев, подпредседателите: Добри Батолов и зап. генерал Ив. Ц. Шишков и членове: К. Ив. Кирков, Ив. Лилов, Мих. Манчев и Никола Караджов.
След като от събраната сума Комитета реализира горнята цел и остане сума, то тя да се употреби по негово решение за други културни цели в Сопот.”
Протоколът продължава с избор на касиер и секретар, както и с решение да се поднесе поздравителен адрес на Иван Вазов на 24 октомври със следното съдържание:
„Многоуважаеми поете и скъпи съгражданино Иван Минчов Вазов,
Днес, когато целият български народ с трогателна задушевност празнува петдесетгодишнината на Вашата плодотворна литературна дейност, ние, живущите в София Ваши съграждани, се чувстваме колкото щастливи, толкова и горди, гдето провидението е удостоило нашия роден град Сопот със завидната чест да бъде родно място на най-любимия български поет.
Любими поете,
Петдесет години наред Вие работихте неуморно над българската книга и над българската душа. Цяло едно поколение отрасна и много още други ще отраснат с Вашите дивни песни, с Вашите вдъхновени поетически творения, които направиха името Ви тъй мило и тъй скъпо на всяко българско сърце.
Затуй днес Вие сте заобиколен от целия народ, който в лицето на официалните свои представители и на представителите на всичко мисляще в страната бърза да Ви засвидетелства своята дълбока почит. – Този ден ще остане паметен за градущите поколения.
Мили поете и съгражданино,
Като се присъединяваме напълно към изразите на възторжена почит, които по случай Вашия юбилей Ви се отпращат от всички краища на българската земя, ние живущите в София Ваши съграждани Ви поздравяваме от все сърце и Ви пожелаваме да живеете още дълги години и да запазите бодростта и вдъхновението си.
За живущите в София сопотненци, комитета:
Председател: Н. М. Шишеджиев
Д. Батолов”
Следва дълъг списък от подпредседатели, членове и присъствали, сред които и Иван Пачев.
В уводния материал „Комитет за постройка паметник и къща музей на народния поет Ив. Вазов в гр. Сопот – София” на брошурата „Къща музей на народния поет Иван Вазов в гр. Сопот” се отбелязва:
„На 8 октомврий 1920 година при отпразнуване юбилея на поета, по случай неговата 70 годишна възраст и 50 годишната му писателска дейност, живущите в София Сопотненци образуваха комитет със задача - да възобнови грозящата от слутване Вазова къща в Сопот и да издигне поету един паметник срещу къщата.”
Учредяването на комитета става на 8 октомври 1920 година в сладкарницата „Борислав” на Иван Пачев (ул. „Дондуков” № 14, София), но печатът на същия съдържа датата 24.Х.1920 г., от което съдим, че официално той е учреден в деня на Вазовия втори юбилей.
← Предишна 1 2 3 Следваща →